В прозореца си гребнах шепа смях.
Тъкмо отесня от твойто нямане,
разбрах, че всичко мога, и видях,
дъха разбит в последната ми вяра.
Някак стана светло изведнъж,
дочула твоя глас, политна птица,
с дрипава утеха разпокъса
последните ми облаци и плисна
всичко...
© Йоана All rights reserved.