Jun 25, 2016, 5:26 AM  

Слухът на морето

  Poetry
547 2 5

 

В прозореца си гребнах шепа смях.
Тъкмо отесня от твойто нямане,
разбрах, че всичко мога, и видях,

дъха разбит в последната ми вяра.
Някак стана светло изведнъж,
дочула твоя глас, политна птица,
с дрипава утеха разпокъса
последните ми облаци и плисна
всичко...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много е хубаво!
  • Плисна изведнъж, като летен дъжд...!!!
  • Хубав стих!
  • "В прозореца си гребнах шепа смях".И аз си грабнах.
    Харесах!
  • Прекрасна си!
    "В прозореца си грабнах шепа смях
    ...
    С дрипава дреха разпокъса
    последните ми облаци и плисна
    всичко..."
    Всеки стих ми харесва все повече....
    Лирическата ти знае как да докосне истински значимите неща.
    Ти също.
    Благодаря!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...