17 нояб. 2005 г., 12:17

Служба

1K 0 0
Вратите на храма
свойта вяра пропускаха.
Пред тях като камбана
лудия люшкаше въздуха
И като рефрен на делника
с едно стакато мрачно
повтаряше след свещеника
“Място тихо, място злачно,
Място тихо, място злачно,
Място тихо, място злачно…
Когато вдовицата се престраши
и подаде му за “бог да прости”
Взря се в нея с безумни очи:
“Рано е да умираме още,
Рано е да умираме още,
Рано е да умираме още..”
После със жито посочи
плочника под асмата
и го за маса нарочи
и възседна земята…
Между хапките дишаше шумно
(на битието мравка прозрачна)
над “Място тихо ,място злачно
Място тихо, място злачно
място тихо, място злачно..”.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Динински Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...