daik (Георги Динински)
357 484
Nov 17, 2005, 12:17 PM

Служба 

  Poetry
914 0 0
Вратите на храма
свойта вяра пропускаха.
Пред тях като камбана
лудия люшкаше въздуха
И като рефрен на делника
с едно стакато мрачно
повтаряше след свещеника
“Място тихо, място злачно,
Място тихо, място злачно,
Място тихо, място злачно…
Когато вдовицата се престраши
и подаде му за “бог да прости” ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Динински All rights reserved.

Random works
: ??:??