15 мая 2015 г., 21:33

Слушай тишината

1.1K 0 19

                       Ще можеш ли да се превърнеш във мълчание,
                       когато дойдат властно думите на среща?
                       Оттук до болката е тънко разстояние
                       и всяка тежка стъпка може да е грешна.

                       Ще се смалиш ли до безгласен силует,
                       ако в сърцето ми си станала голяма?
                       Когато всеки звук е от взаимността отнет,
                       освен безмълвието, нищо друго няма.

                       Ще се стопиш ли до дихание на шепот
                       когато всеки жест усещане навява?
                       Когато всичко трудно става много леко,
                       а от мъглите нито капка не остава.

                       Не искам да ми казваш всичко. Замълчи.
                       Безкрайността е по-красива непозната.
                       Не са ни нужни думи, имаме очи.
                       Не говори сега, а слушай тишината!

 

                       https://www.youtube.com/watch?v=aGSKrC7dGcY

                     

                      

 

                     

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • За красивото безмълвие, ехото от което дълго отеква в сърцето...
  • И пак голямо Браво!Определено ще те чета!
  • Благодаря ви, Лейди, Катя, Миночка, Руми за хубавите думи! Приятно ми е, че се отбихте, харесахте и споделихте!
  • Много нежно, много красиво! Достави ми невероятно удоволствие да прочета стихотворението ти, Георги!
    Поздрав от мен!
  • Поздравления и от мен,прекрасен стих!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...