15.05.2015 г., 21:33

Слушай тишината

1.1K 0 19

                       Ще можеш ли да се превърнеш във мълчание,
                       когато дойдат властно думите на среща?
                       Оттук до болката е тънко разстояние
                       и всяка тежка стъпка може да е грешна.

                       Ще се смалиш ли до безгласен силует,
                       ако в сърцето ми си станала голяма?
                       Когато всеки звук е от взаимността отнет,
                       освен безмълвието, нищо друго няма.

                       Ще се стопиш ли до дихание на шепот
                       когато всеки жест усещане навява?
                       Когато всичко трудно става много леко,
                       а от мъглите нито капка не остава.

                       Не искам да ми казваш всичко. Замълчи.
                       Безкрайността е по-красива непозната.
                       Не са ни нужни думи, имаме очи.
                       Не говори сега, а слушай тишината!

 

                       https://www.youtube.com/watch?v=aGSKrC7dGcY

                     

                      

 

                     

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • За красивото безмълвие, ехото от което дълго отеква в сърцето...
  • И пак голямо Браво!Определено ще те чета!
  • Благодаря ви, Лейди, Катя, Миночка, Руми за хубавите думи! Приятно ми е, че се отбихте, харесахте и споделихте!
  • Много нежно, много красиво! Достави ми невероятно удоволствие да прочета стихотворението ти, Георги!
    Поздрав от мен!
  • Поздравления и от мен,прекрасен стих!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...