May 15, 2015, 9:33 PM

Слушай тишината

  Poetry » Love
1.1K 0 19

                       Ще можеш ли да се превърнеш във мълчание,
                       когато дойдат властно думите на среща?
                       Оттук до болката е тънко разстояние
                       и всяка тежка стъпка може да е грешна.

                       Ще се смалиш ли до безгласен силует,
                       ако в сърцето ми си станала голяма?
                       Когато всеки звук е от взаимността отнет,
                       освен безмълвието, нищо друго няма.

                       Ще се стопиш ли до дихание на шепот
                       когато всеки жест усещане навява?
                       Когато всичко трудно става много леко,
                       а от мъглите нито капка не остава.

                       Не искам да ми казваш всичко. Замълчи.
                       Безкрайността е по-красива непозната.
                       Не са ни нужни думи, имаме очи.
                       Не говори сега, а слушай тишината!

 

                       https://www.youtube.com/watch?v=aGSKrC7dGcY

                     

                      

 

                     

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги All rights reserved.

Comments

Comments

  • За красивото безмълвие, ехото от което дълго отеква в сърцето...
  • И пак голямо Браво!Определено ще те чета!
  • Благодаря ви, Лейди, Катя, Миночка, Руми за хубавите думи! Приятно ми е, че се отбихте, харесахте и споделихте!
  • Много нежно, много красиво! Достави ми невероятно удоволствие да прочета стихотворението ти, Георги!
    Поздрав от мен!
  • Поздравления и от мен,прекрасен стих!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...