Сълзите на близък изпиваше

и помагаше даже на враг,

в сърцето доброто живееше,

а сега ти един си от тях.

Уважаваше чуждото мнение

и усмивки раздаваше с тонове,

а сега гордо главата извисил си,

не познавам аз този човек.

Помня още шегите ти весели,

изречени в пролетен ден,

а сега под дъжда сив и есенен,

бързо крачиш, сред известните личности.

Сляп си вече, не виждаш и себе си,

заслепи те таз твоя мечта,

за която безумно се молеше

и усмивка прикриваше болката.

На сцената намери ли себе си,

сред звездите на живота-спектакъл,

под прожектори, осветяващи твоята,

измамена, горда душа...