Apr 16, 2008, 8:05 PM

Сляп (Историята на една звезда)

  Poetry » Other
849 0 0
 

 

Сълзите на близък изпиваше

и помагаше даже на враг,

в сърцето доброто живееше,

а сега ти един си от тях.

 

Уважаваше чуждото мнение

и усмивки раздаваше с тонове,

а сега гордо главата извисил си,

не познавам аз този човек.

 

Помня още шегите ти весели,

изречени в пролетен ден,

а сега под дъжда сив и есенен,

бързо крачиш, сред известните личности.

 

Сляп си вече, не виждаш и себе си,

заслепи те таз твоя мечта,

за която безумно се молеше

и усмивка прикриваше болката.

 

На сцената намери ли себе си,

сред звездите на живота-спектакъл,

под прожектори, осветяващи твоята,

измамена, горда душа...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Русланов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...