4 дек. 2007 г., 19:33

Сляпа 

  Поэзия
605 1 1

Сляпа се лутам

и все в задънени улици навлизам.

Сляпа и безсилна

изхода не виждам.

Гоня сянката си,

макар и безсмислено да е.

Отражението ми във водата

е единствения приятел.

"Спри се" казвам си

"Не си заслужава",

но пак тръгвам изход да търся

в задънените улици на душата.

Да избягам от сбе си,

но как?

Нали аз съм тук

и все още го има пламъчето.

Да го загася,

но как?

Поредната сълза се спукса

самотна...

а преди бяха проливни дъждове.

В какво се превръщам

и как да избягам

след като изход няма?

© Юлия Илиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Това че не виждаме изхода не означава ,че няма...Винаги има изход и понякога той е там където най-малко го очакваш.Вярвай и ще го откриеш.Успех!
Предложения
: ??:??