Сляпа
Сляпа се лутам
и все в задънени улици навлизам.
Сляпа и безсилна
изхода не виждам.
Гоня сянката си,
макар и безсмислено да е.
Отражението ми във водата
е единствения приятел.
"Спри се" казвам си
"Не си заслужава",
но пак тръгвам изход да търся
в задънените улици на душата.
Да избягам от сбе си,
но как?
Нали аз съм тук
и все още го има пламъчето.
Да го загася,
но как?
Поредната сълза се спукса
самотна...
а преди бяха проливни дъждове.
В какво се превръщам
и как да избягам
след като изход няма?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлия Илиева Всички права запазени
