Сляпа зеница
Сляпа зеница
Причуква тояжка в улица сляпа – безкраен сокак.
И в ритъма стъпва втренчен гледец.
А нейде е светло – шепне Овчар със кривак.
И с горест разказва, как стана Агнец.
Умората влачи, но търси слепецът
– Светлия мрак...
Обрекъл е себе, както гмурецът -
Перла да търси във зрак.
Пътник издалечен - на Времето обречен
– изпил е до капка своя Потир -
ще изброди до края с тояжката тая –
търсейки своя Пастир.
На рамото кацна му Сова – зер тя има очи
И трижди му шепне – Слепецо, ще Видиш и ти…
И ето ти нокът, но Първо умри –
в най-тъмното – Светло за тебе тупти.
… И нигде не спира, сляп – а се взира...
... Тояжка изпуска, сърцето – препуска
Тъма се продира, разрежда…
в Истината зеница сляпа проглежда.
Р. Първанова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ренета Първанова Все права защищены
