Още не обичам тишината в теб,
понеже всичко е игра на думи
и се скитам тъй отчаян, клет
по течението на реката Струма.
Аз пътувам си в смъртта до пет,
преди отново в мене да осъмнеш,
тогава пак ще ми градиш ковчег,
а ти ще зъзнеш ли, ще зъзнеш...
Още не обичам самотата в теб,
защото зная, че това е лудост,
но намерих във живота лек,
просто трябва да съм сляпо влюбен!