Още не обичам тишината в теб,
понеже всичко е игра на думи
и се скитам тъй отчаян, клет
по течението на реката Струма.
Аз пътувам си в смъртта до пет,
преди отново в мене да осъмнеш,
тогава пак ще ми градиш ковчег,
а ти ще зъзнеш ли, ще зъзнеш...
Още не обичам самотата в теб,
защото зная, че това е лудост,
но намерих във живота лек,
просто трябва да съм сляпо влюбен!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
. Хубав стих си написал отново! Поздрави!
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
