Още не обичам тишината в теб,
понеже всичко е игра на думи
и се скитам тъй отчаян, клет
по течението на реката Струма.
Аз пътувам си в смъртта до пет,
преди отново в мене да осъмнеш,
тогава пак ще ми градиш ковчег,
а ти ще зъзнеш ли, ще зъзнеш...
Още не обичам самотата в теб,
защото зная, че това е лудост,
но намерих във живота лек,
просто трябва да съм сляпо влюбен!
© Аз All rights reserved.
. Хубав стих си написал отново! Поздрави!
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
