10 мая 2009 г., 22:00

Слънце 

  Поэзия » Любовная
695 0 9



Като полъх на вятър

ръцете ти по мен преминават,

устните ти –

крила на пеперуда,

тръпки след себе си оставят.

В очите ми

гласът ти напъпили мечти разпуква,

те разцъфтяват

и от тях

тихо бисери за теб капят.

Ти си кедър,

аз – гълъбица плаха,

гнездо в клоните му свила,

от теб топлена -

мое слънце скрито...

 

 


 

© Ласка Александрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??