19 окт. 2017 г., 22:01

Слънце

973 1 14

О-оо, слънце,

дали за първи път обичаш?!

С лъчите си изпращаш

толкова признания...

Кажи му, че в любов

завинаги се вричаш

на залива потънал

в злато и мечтания!

 

И чудиш се защо е той

красив, но хладен.

Не оценява

всеотдайната ти топлина.

Самонадеян, самовлюбен,

за комплименти жаден

как не разбра,

че красив е,

когато е огрян

от светлина?!

 

Но ти не искаш

да го изоставиш!

Обичаш го

с изгарящата си душа

и сутрин бързаш

искрата да запалиш

поддържаш огъня

във всяка негова вълна...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nina Toshich Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • На мен обаче - да. Ха- ха.Сега мога да се смея, но тогава...
  • Горски, както ти харесва, така го разбирай! Няма лошо, но поне с мен не се е случвало...ха-ха-ха....
  • Да, разбирам. Но пък погледнато от другата страна- слънцето е в изгарящия огън на несподелената.
  • А-аа, несподелено ли звучи...?! Искала съм да асоциирам егоизма и егото, което пречи на някои да разберат истинската си същност!
  • Колко красиво описание на несподелената любов! Много ми хареса!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...