19 окт. 2017 г., 22:01

Слънце

968 1 14

О-оо, слънце,

дали за първи път обичаш?!

С лъчите си изпращаш

толкова признания...

Кажи му, че в любов

завинаги се вричаш

на залива потънал

в злато и мечтания!

 

И чудиш се защо е той

красив, но хладен.

Не оценява

всеотдайната ти топлина.

Самонадеян, самовлюбен,

за комплименти жаден

как не разбра,

че красив е,

когато е огрян

от светлина?!

 

Но ти не искаш

да го изоставиш!

Обичаш го

с изгарящата си душа

и сутрин бързаш

искрата да запалиш

поддържаш огъня

във всяка негова вълна...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nina Toshich Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • На мен обаче - да. Ха- ха.Сега мога да се смея, но тогава...
  • Горски, както ти харесва, така го разбирай! Няма лошо, но поне с мен не се е случвало...ха-ха-ха....
  • Да, разбирам. Но пък погледнато от другата страна- слънцето е в изгарящия огън на несподелената.
  • А-аа, несподелено ли звучи...?! Искала съм да асоциирам егоизма и егото, което пречи на някои да разберат истинската си същност!
  • Колко красиво описание на несподелената любов! Много ми хареса!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...