19.10.2017 г., 22:01

Слънце

966 1 14

О-оо, слънце,

дали за първи път обичаш?!

С лъчите си изпращаш

толкова признания...

Кажи му, че в любов

завинаги се вричаш

на залива потънал

в злато и мечтания!

 

И чудиш се защо е той

красив, но хладен.

Не оценява

всеотдайната ти топлина.

Самонадеян, самовлюбен,

за комплименти жаден

как не разбра,

че красив е,

когато е огрян

от светлина?!

 

Но ти не искаш

да го изоставиш!

Обичаш го

с изгарящата си душа

и сутрин бързаш

искрата да запалиш

поддържаш огъня

във всяка негова вълна...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Toshich Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • На мен обаче - да. Ха- ха.Сега мога да се смея, но тогава...
  • Горски, както ти харесва, така го разбирай! Няма лошо, но поне с мен не се е случвало...ха-ха-ха....
  • Да, разбирам. Но пък погледнато от другата страна- слънцето е в изгарящия огън на несподелената.
  • А-аа, несподелено ли звучи...?! Искала съм да асоциирам егоизма и егото, което пречи на някои да разберат истинската си същност!
  • Колко красиво описание на несподелената любов! Много ми хареса!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...