Слънце исках да бъда...
Слънце исках да бъда, а съм бледа луна.
Исках да светя в омая, а съм тъжна, сама.
Огън исках да бъда, да раздам топлина
и да стопля с дъха си заскрежена мечта.
Исках пламък да бъда, да изгарям в страстта,
луда обич да паля, а не да тлея в пепелта.
Исках всичко да бъда,а не празна мечта,
за да мога да ти разкрия, цялата своя душа...
Щом очите отворих и погледнах деня,
се усмихнах през сълзи - сън е било всичко това.
Ти си в мен и е истинска, моята обич добра!
Аз съм слънце лъчисто, а ти моя съдба!
Исках да светя в омая, а съм тъжна, сама.
Огън исках да бъда, да раздам топлина
и да стопля с дъха си заскрежена мечта.
Исках пламък да бъда, да изгарям в страстта,
луда обич да паля, а не да тлея в пепелта.
Исках всичко да бъда,а не празна мечта,
за да мога да ти разкрия, цялата своя душа...
Щом очите отворих и погледнах деня,
се усмихнах през сълзи - сън е било всичко това.
Ти си в мен и е истинска, моята обич добра!
Аз съм слънце лъчисто, а ти моя съдба!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
6
