22 дек. 2011 г., 11:56

Слънцеликите 

  Поэзия
529 0 1

СЛЪНЦЕЛИКИТЕ

Те имат постоянно усмихнати слънчеви лица,
цели обсипани с лунички.
Трапчинки всяка една прилична на четвърт луна
и мигли, които са трамплини,
откъдето скачат бенките им,
и цопват във очите техни (черни и невинни монахини).

Но някой ден, вярвате или не,
и слънцеликите ще се разреват,
ще удавят в сълзи монахините,
и очите си като демони ще зачервят.

О, аз нямам търпение
да дойде денят,
да вестят се и сенките -
лъчи на смъртта!

Сърпът ù вечно усмихнат,
дълбаещ в сърцата трапчинки.
Луничките - кратери бездънни,
бенките - брадавици груби.
Очите нейни- черни дупки,
във които слънца поредни се губят...
Обаче смъртта няма ресници,
защото, ако премигаше, щяхме да виждаме наш'те предшественици.

© Ендо Браунстоун Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??