Dec 22, 2011, 11:56 AM

Слънцеликите

  Poetry
695 0 1

СЛЪНЦЕЛИКИТЕ

Те имат постоянно усмихнати слънчеви лица,
цели обсипани с лунички.
Трапчинки всяка една прилична на четвърт луна
и мигли, които са трамплини,
откъдето скачат бенките им,
и цопват във очите техни (черни и невинни монахини).

Но някой ден, вярвате или не,
и слънцеликите ще се разреват,
ще удавят в сълзи монахините,
и очите си като демони ще зачервят.

О, аз нямам търпение
да дойде денят,
да вестят се и сенките -
лъчи на смъртта!

Сърпът ù вечно усмихнат,
дълбаещ в сърцата трапчинки.
Луничките - кратери бездънни,
бенките - брадавици груби.
Очите нейни- черни дупки,
във които слънца поредни се губят...
Обаче смъртта няма ресници,
защото, ако премигаше, щяхме да виждаме наш'те предшественици.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ендо Браунстоун All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...