Dec 22, 2011, 11:56 AM

Слънцеликите

  Poetry
699 0 1

СЛЪНЦЕЛИКИТЕ

Те имат постоянно усмихнати слънчеви лица,
цели обсипани с лунички.
Трапчинки всяка една прилична на четвърт луна
и мигли, които са трамплини,
откъдето скачат бенките им,
и цопват във очите техни (черни и невинни монахини).

Но някой ден, вярвате или не,
и слънцеликите ще се разреват,
ще удавят в сълзи монахините,
и очите си като демони ще зачервят.

О, аз нямам търпение
да дойде денят,
да вестят се и сенките -
лъчи на смъртта!

Сърпът ù вечно усмихнат,
дълбаещ в сърцата трапчинки.
Луничките - кратери бездънни,
бенките - брадавици груби.
Очите нейни- черни дупки,
във които слънца поредни се губят...
Обаче смъртта няма ресници,
защото, ако премигаше, щяхме да виждаме наш'те предшественици.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ендо Браунстоун All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...