СЛЪНЧЕВ МЪЖ
А трябваше да бъде неизречен
и трябваше за миг да отшуми
дъждът, в отминали слова изсечен,
дъждът, пропил с тъга очите ти.
Защо болезнено го изваляхме?
Защо под майски пеперудени крила
магията единствено успяхме
да върнем, откъдето е дошла.
Виж, с паяжината замрежи фино
ти есента и трепета вълшебен.
И помня още вкус на младо вино,
и коленичила при свят молебен
измолвах в миг на вятърна измама
Хармония, която спира ни дъха,
която в този свят отдавна няма я
и само споменът я връща на света.
За него, в ден и нощ безлунна,
горещата си вяра ще отдам.
За вярата си, дъждовете луднали
и облаците техни ще раздам…
Какво ще ми остане – пепелища,
угаснали от мамещия дъжд.
Безсмислено е да се ровя в нищото,
аз чакам тебе – слънчевия мъж.
24.09.2007г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мери Попинз Все права защищены
