14 мая 2020 г., 00:44

Слънчева нощ

1K 0 0

Дните ли престанах
правилно да ги броя,
или часовникът спря да тиктака?
Но знам, че в мислите си пак ще изгоря,

обрекла сърцето ми тебе да чака.
Остави ме в очите ти кафяви да потъна,
да искам, да чакам, отново да те нямам
и в страх, себе си да пазя,

да не те изгубя в този ден.
Спрях ли часовете да броя
или часовникът  назад се върна,
че отново с усмивката ти златна, 

пак да се загърна.
Очите ти другаде гледат,
зная тъжно нали.., 
но на сърцето ми как да му кажа,

като знам, че отново ще боли.
Години наред не успях да забравя,
тази моя наивна любов,
но сега е различно и ще ти кажа,
може би в някоя слънчева нощ.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Еленка Гишина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...