Слънчева пътека
Слънчева пътека
Чувства са дълбоките реки,
препускайки през мойте полета
и търсят непознати равнини,
а давят се във близките морета.
Мислите ми - волни птици,
устремени в полета към боговете,
напивам ги със чувствени води
и нося се свободна на крилете им.
Страстите са - гъстите гори,
в мрака им понякога се губя.
Мечти са мойте планини,
със пОлета натам се нося.
Аз съм слънчева пътека,
по нея само ти върви.
Пусни се по водите на реката
и в горите ми се изгубИ.
Вземи назаем моите криле,
за да ти покажа истинския свят,
където стъпват само богове,
където любовта е свята.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Данаилова Все права защищены
