5 нояб. 2007 г., 15:54

Слънчева пътека 

  Поэзия » Любовная
1322 0 11
 

Слънчева пътека

 

Чувства са дълбоките реки,

препускайки през мойте полета

и търсят непознати равнини,

а давят се във близките морета.

 

Мислите  ми -  волни птици,

устремени в полета към боговете,

напивам ги със чувствени води

и нося се свободна на крилете им.

 

Страстите са - гъстите гори,

в мрака им понякога се губя.

Мечти са мойте планини,

със пОлета натам се нося.

 

Аз съм слънчева пътека,

по нея само ти върви.

Пусни се по водите на реката

и в горите ми се изгубИ.

 

Вземи назаем моите криле,

за да ти покажа истинския свят,

където стъпват само богове,

където любовта е свята.

 

 

 

© Петя Данаилова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??