5 nov 2007, 15:54

Слънчева пътека 

  Poesía » De amor
1473 0 11
 

Слънчева пътека

 

Чувства са дълбоките реки,

препускайки през мойте полета

и търсят непознати равнини,

а давят се във близките морета.

 

Мислите  ми -  волни птици,

устремени в полета към боговете,

напивам ги със чувствени води

и нося се свободна на крилете им.

 

Страстите са - гъстите гори,

в мрака им понякога се губя.

Мечти са мойте планини,

със пОлета натам се нося.

 

Аз съм слънчева пътека,

по нея само ти върви.

Пусни се по водите на реката

и в горите ми се изгубИ.

 

Вземи назаем моите криле,

за да ти покажа истинския свят,

където стъпват само богове,

където любовта е свята.

 

 

 

© Петя Данаилова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??