Трайно сблъсках се с внимание
на откъснатите слънчеви лъчи.
Сладко, като бебешко дихание,
ме обляха меко топлите вълни.
Раснат тихо мраморни пътеки
след прашасалите ти следи.
Попивам бавно като цвете
слънчевите светлини.
Пръскам те със слюдени капки,
нарочно, да те заболи!
... и те виждам в сянката
на нечии коси...
Мислех, че играя с твоя гъдел,
само че ме изгори.
Плавно се залюшках към нощта
и ще чакам призори
да разпука топлината
вече мраморните ти стени.
Исках да те сплаша, че ме няма,
ала ти избяга от мисълта дори.
Плачех нощем оттогава
и те любех денем със слънчевите си лъчи.
Ти усети вчера, че съм аз
и потърси ме с очи.
Аз съм, но търси ме късно,
през деня съм слънце от мечти.