16 февр. 2017 г., 22:56

Слънчевите мисли на едно усмихнато момиче

746 0 0

Оковите на старите ми грешки избледняват,

а аз все по-смирена ставам.

Все по-близо до свободата съм 

и като птиченце се радвам.

Онази, тихата, смирена радост се оказа истинската,

а фалшивите герои с празни сърца 

един по един от приказката окапаха.

Доброто от злото научих се да различавам,

но признавам си понякога 

скрити под маска ме подхлъзват.

Любов, която досега не познавах,

изпълни малкото ми сърчице.

А принцът с устойчива нравственост,

скоро ще се влюби в мен.

И заедно с него ще преминем през куп препятствия,

за да докажем любовта си.

Нали така се случва в приказките?

Това са пролетните брътвежи на едно слънчево момиче.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Bez ime Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...