Оковите на старите ми грешки избледняват,
а аз все по-смирена ставам.
Все по-близо до свободата съм
и като птиченце се радвам.
Онази, тихата, смирена радост се оказа истинската,
а фалшивите герои с празни сърца
един по един от приказката окапаха.
Доброто от злото научих се да различавам,
но признавам си понякога
скрити под маска ме подхлъзват.
Любов, която досега не познавах,
изпълни малкото ми сърчице.
А принцът с устойчива нравственост,
скоро ще се влюби в мен.
И заедно с него ще преминем през куп препятствия,
за да докажем любовта си.
Нали така се случва в приказките?
Това са пролетните брътвежи на едно слънчево момиче.
© Bez ime Всички права запазени