Какво ли усмихна днес толкова слънцето,
в приятно веселие подава свой тон.
Намигва, закача дете по носленцето,
провесило китки през синкав балкон.
В снега си рисува блестящи принцеси,
а с вятъра палави снопи лъчи си играят.
Със облачни панделки надипля завеси
и продължава припявайки да се шляе.
Десетки капчуци облизва доволно,
иглички на бор гъделичка със пръсти.
Помахва със радост на птичките волни,
флиртува с тревите през миглички гъсти.
Душата му, сгушена в топли мъгли,
във зимен сън сладко заспала се люляше.
Зад пролетен хребет премигна с очи
и вдъхна поезия на цъфнали люляци.
© Люсил Все права защищены