Днес е топъл, юнски ден,
в душата ми е слънчево, игриво.
А той обажда се студен,
без мене времето било мъгливо.
И някак щом дочух му аз гласа,
внезапно заваля тъгата.
Нима прогнозата за днес е ясна?
Не знам...порой почука на вратата.
Опитах се да усмиря във мене ветровете,
донесли спомена за тежка зима.
Успях! Усмихна се дъгата,
отвърнах му със дума мила.
И слънце заблестя след буря,
стопли две премръзнали ръце.
Заблуда грешна е на болка,
да отвръщаш с ледено сърце.
© Цветето Б. Все права защищены