31 июл. 2006 г., 13:18

СЛЪНЧИЦЕ

1.5K 0 14
Слънчице, така си далече,
а те докосвам със длан!
С нежни лъчи ме обгръщаш
и ме обичаш, аз знам!
Ти се усмихваш в съня си,
мене сънуваш, нали!?
Слънчева обич, щастлива,
грее във моите очи!
В твоите шепне ми залеза,
че ще дойдеш в зори,
тихо в съня ми ще галиш
с поглед моите коси!
Леко на пръсти ще влезеш
в моите мисли - мечти,
слънчева нежност ще сплиташ
от чисти и топли сълзи!
Капнали в твоите длани,
обич - милувка за теб!
И от росата целувки
приеми с обич от мен!
Слънчице, толкова нежно,
в моя живот аз не знам,  
някой друг  да ме обича!
Слънчева пред теб коленича...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...