31 jul 2006, 13:18

СЛЪНЧИЦЕ

  Poesía
1.5K 0 14
Слънчице, така си далече,
а те докосвам със длан!
С нежни лъчи ме обгръщаш
и ме обичаш, аз знам!
Ти се усмихваш в съня си,
мене сънуваш, нали!?
Слънчева обич, щастлива,
грее във моите очи!
В твоите шепне ми залеза,
че ще дойдеш в зори,
тихо в съня ми ще галиш
с поглед моите коси!
Леко на пръсти ще влезеш
в моите мисли - мечти,
слънчева нежност ще сплиташ
от чисти и топли сълзи!
Капнали в твоите длани,
обич - милувка за теб!
И от росата целувки
приеми с обич от мен!
Слънчице, толкова нежно,
в моя живот аз не знам,  
някой друг  да ме обича!
Слънчева пред теб коленича...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...