Очите ти са капки
най-нежна доброта.
Понякога ги стапяш
в късче самота,
понякога са камък
почти жестоко син.
Небето е кафяво,
почти си станал дим.
И после се завръщаш
по-ярък от сълзичка,
по-ярък от звездичка,
по-слънчев от утро.
© Йоана Все права защищены