2 февр. 2020 г., 07:45

Слънчоглед

887 0 0

Помните ли момичето 

с очите на сърна и чаровната трапчинка,

което винаги ви гледаше като рицар-спасител

и се вкопчваше в бронята ви от 

празни обещания?

 

Тя е вече пораснала жена.
Може би няма да я познаете,

защото очите и загубиха блясъка си-

отразяват болката на ранена кошута,

а трапчинката и се запълни с море,

солено като сълзите и. 

 

Тя е вече отдавна пораснала жена,

която не ви е искала снизхождението,

нито пък е искала да я докосвате, 

неподозираща за любимата ви вкъщи.

Писнало и е да чува, че нещо винаги

и липсва и отдавна вече не ви възвеличава.

 

Счупихте я на милион парчета,

които така и не успя да сглоби обратно.
Вятърът я разпиля в лилавите небеса,

по които някога наивно я носеше любовта.

Облаците я кондензираха в купеста тъга

и я изляха безпощадно обратно на земята

с яростта на лятна буря.

 

Напои поля от слънчогледи, 

израсна леко деформирана

в онази силна пораснала жена,

която никой от вас не позна.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Недописана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...