Мисълта_на_един_слънчоглед (Ивона Вълчева)
1 0
8 мая 2020 г., 10:32

Слънчоглед 

  Поэзия » Пейзажная
1294 0 0
Пленен към слънцето поглежда,
разперва нежни си криле
и без дори да се оглежда,
забравя родното поле.
Светлината нежно го прегръща,
приказка след приказка чете,
мислите злокобни тя превръща
в по-невинни от дете.
Когато мракът надделее,
отново тишината зазвъни
и сърцето от скуката прелее,
образът отново се мени. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивона Вълчева Все права защищены

Предложения
  • kleopatrasv (Светлана Тодорова) Омагьосаното момиче
    Омагьосаното момиче
  • Азазел (Неличка) ***
    Бросить все и уехать... к тебе. Ты только, обязательно, жди! Мне бы спуститься к Неве, мне бы увидет...
  • stivi797 (Стефан Янев) Выбор 1991
    И снова здесь гибнут ребята - которым семнадцать лет. Смерть их страшна, непонятна. А объяснении это...
  • Miro_Кrastev (Мирослав Кръстев) Думите тежат
    Пред мен един глагол навъсен, отмерващ ме с поглед мръсен, чупи пръсти нервно и припряно, сякаш ще з...

Ещё произведения »