May 8, 2020, 10:32 AM

Слънчоглед 

  Poetry » Landscape
1258 0 0
Пленен към слънцето поглежда,
разперва нежни си криле
и без дори да се оглежда,
забравя родното поле.
Светлината нежно го прегръща,
приказка след приказка чете,
мислите злокобни тя превръща
в по-невинни от дете.
Когато мракът надделее,
отново тишината зазвъни
и сърцето от скуката прелее,
образът отново се мени. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивона Вълчева All rights reserved.

Random works
: ??:??