15 авг. 2008 г., 15:29
Обичам слънцето. И теб.
И устните ти що го раждат.
Усмихната си слънчоглед,
аз в теб изгрявам, в теб залязвам.
И тебе тихичко шептя,
когато утрото към мен посегне,
когато във постелята лежа
и сън от зеници убегне...
Тогава те рисувам в тишина,
във цветове на огнен изгрев,
полагам те копнежно на гръдта,
да чуеш вътре как изригва ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация