15.08.2008 г., 15:29 ч.

Слънчогледово момиче 

  Поезия » Любовна
1276 0 19
 

 

        Обичам слънцето. И теб.

        И устните ти що го раждат.

        Усмихната си слънчоглед,

        аз в теб изгрявам, в теб залязвам.

        И тебе тихичко шептя,

        когато утрото към мен посегне,

        когато във постелята лежа

        и сън от зеници убегне...

 

        Тогава те рисувам в тишина,

        във цветове на огнен изгрев,

        полагам те копнежно на гръдта,

        да чуеш вътре как изригва

        образа ти, в целия разкош,

        в едно пробуждане за обич.

        Ти идваш (вечна) след студена нощ,

        със устни дните ми да стоплиш.

 

 

        Обичам слънцето. И теб.

        И всичко друго що създаваш.

 

 

 

 

 

 

© Деян Димитров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??