Обичам слънцето. И теб.
И устните ти що го раждат.
Усмихната си слънчоглед,
аз в теб изгрявам, в теб залязвам.
И тебе тихичко шептя,
когато утрото към мен посегне,
когато във постелята лежа
и сън от зеници убегне...
Тогава те рисувам в тишина,
във цветове на огнен изгрев,
полагам те копнежно на гръдта,
да чуеш вътре как изригва ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up