Слънчогледово момиче
Обичам слънцето. И теб.
И устните ти що го раждат.
Усмихната си слънчоглед,
аз в теб изгрявам, в теб залязвам.
И тебе тихичко шептя,
когато утрото към мен посегне,
когато във постелята лежа
и сън от зеници убегне...
Тогава те рисувам в тишина,
във цветове на огнен изгрев,
полагам те копнежно на гръдта,
да чуеш вътре как изригва
образа ти, в целия разкош,
в едно пробуждане за обич.
Ти идваш (вечна) след студена нощ,
със устни дните ми да стоплиш.
Обичам слънцето. И теб.
И всичко друго що създаваш.
© Деян Димитров All rights reserved.
Поздрави, Дидо!
