БезликКомик (Нечарм)
28 110
19 мар. 2009 г., 15:49

Смешна смърт 

  Поэзия » Другая
969 0 5

Тлея тихо,

мракът - най-добрият събеседник, приближава.

Казва "Здрасти", отминава, някой пали лампа.

Крушката примигва, става светло, няма никой.

Сам съм, с ръка върху ключа и щракам,

тананикам си една мелодия, забравена

от детството ми. Спомени, с ръка погалени,

запалени с кибрит албуми, пепел на тавана,

прах, страха ми някой взе го.

Някой в тъмното ме пъди, да се скрия.

Там живях, научих първите си думи, наум.

Нима сега е грях, че ме е страх в съня ми.

И стоя занемарен, небръснат

в задименото пространство,

аромат на електричество,

горящи клетки, водород.

Глас на фасове, обажда се

от двата черни дроба,

двата роба на мойто тяло грешно.

Кашлям, плюя кръв,

в мрака разговарям с нещо.

Сам седя и пуша, и умирам,

но пък електричеството ми е смешно!

© Нечарм Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • В мрака стените не се виждат. За това някой хора предпочитат да живеят в мрак. А аз пък излязох навън и се оказа обаче, че и там има само мрак, а няма и ключ за лампите. В произведенията ти съзирам настроения и мисли много близки до мен, харесвам нещата ти и се радвам че си в сайта.
  • и това ми хареса. (:
  • От "Нима сега е грях, че ме е страх в съня ми." нататък ми хареса много! Браво
  • Познато, брат, познато.

    Поздрави, за творбата
  • тягостно...

    харесах много!
Предложения
: ??:??