Смешна смърт
Тлея тихо,
мракът - най-добрият събеседник, приближава.
Казва "Здрасти", отминава, някой пали лампа.
Крушката примигва, става светло, няма никой.
Сам съм, с ръка върху ключа и щракам,
тананикам си една мелодия, забравена
от детството ми. Спомени, с ръка погалени,
запалени с кибрит албуми, пепел на тавана,
прах, страха ми някой взе го.
Някой в тъмното ме пъди, да се скрия.
Там живях, научих първите си думи, наум.
Нима сега е грях, че ме е страх в съня ми.
И стоя занемарен, небръснат
в задименото пространство,
аромат на електричество,
горящи клетки, водород.
Глас на фасове, обажда се
от двата черни дроба,
двата роба на мойто тяло грешно.
Кашлям, плюя кръв,
в мрака разговарям с нещо.
Сам седя и пуша, и умирам,
но пък електричеството ми е смешно!
© Нечарм Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
В мрака стените не се виждат. За това някой хора предпочитат да живеят в мрак. А аз пък излязох навън и се оказа обаче, че и там има само мрак, а няма и ключ за лампите. В произведенията ти съзирам настроения и мисли много близки до мен, харесвам нещата ти и се радвам че си в сайта.
-
и това ми хареса. (:
-
От "Нима сега е грях, че ме е страх в съня ми." нататък ми хареса много! Браво
-
Познато, брат, познато.
Поздрави, за творбата -
тягостно...
харесах много!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
