Смешна смърт
Тлея тихо,
мракът - най-добрият събеседник, приближава.
Казва "Здрасти", отминава, някой пали лампа.
Крушката примигва, става светло, няма никой.
Сам съм, с ръка върху ключа и щракам,
тананикам си една мелодия, забравена
от детството ми. Спомени, с ръка погалени,
запалени с кибрит албуми, пепел на тавана,
прах, страха ми някой взе го.
Някой в тъмното ме пъди, да се скрия.
Там живях, научих първите си думи, наум.
Нима сега е грях, че ме е страх в съня ми.
И стоя занемарен, небръснат
в задименото пространство,
аромат на електричество,
горящи клетки, водород.
Глас на фасове, обажда се
от двата черни дроба,
двата роба на мойто тяло грешно.
Кашлям, плюя кръв,
в мрака разговарям с нещо.
Сам седя и пуша, и умирам,
но пък електричеството ми е смешно!
© Нечарм All rights reserved.
