Тлея тихо,
мракът - най-добрият събеседник, приближава.
Казва "Здрасти", отминава, някой пали лампа.
Крушката примигва, става светло, няма никой.
Сам съм, с ръка върху ключа и щракам,
тананикам си една мелодия, забравена
от детството ми. Спомени, с ръка погалени,
запалени с кибрит албуми, пепел на тавана,
прах, страха ми някой взе го.
Някой в тъмното ме пъди, да се скрия.
Там живях, научих първите си думи, наум.
Нима сега е грях, че ме е страх в съня ми. ...