16 нояб. 2013 г., 18:19

Сметката, моля! 

  Поэзия » Любовная
725 0 7

До хълцане публиката се напи...
Скуката се дави в пълна чаша...
Жена на масата срещу мене седи,
а вечерта - тя толкова е наша...

Тъмни очи... Чуплива коса...
Напразно, гарсон, поднасяш ù сметката!
Аз ще си тръгна, под ръка с Любовта!
А тя ще ме гледа с очи на кокетка...

Жалко е само, че сме в красивия сън...
Разсъмва се вече... Петлите пропяха...
Две съдби поотделно скитат навън,
а душите им, преди малко, заедно бяха...

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??