Смирена присъда
Накъсани спомени в огледални отблясъци.
С недокоснати шепоти се оглеждат в остатъци.
Като преминаващи чайки в полет на тръгване,
безпощадно откраднали мечтите за сбъдване.
Живот ли назаем живях за лакеи от демони?
Душа ли продадох на фалшиви орисници?
Днес оставени белези от вятърни истини
са горчиво изляти в изповедта на сълзите ми.
Трънливи са думите с вкус на прощаване.
Онемели от болка са свити в гърдите ми.
В нерешителни битки загубили жаждата,
да надмогнат греха и са обичани в дните ми.
Колко пъти до стена се изправях с надеждата?
Колко пъти молбите се връщаха с изстрели?
Рикошетно отворили рани в очите ми,
се предавах в ръцете на измислени рицари.
Прегоряла от толкова скитане, аз няма да моля.
Смирено ще приема присъдата да изгоря.
А от кладата смело ще полетя във небето
и дано се преродя във ангел,
макар да знам, че нямам право на това.
P.S. Това е едно откровение на лирическата героиня. Моля не я съдете!
Таня Кирилова
май 2009г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Кирилова Все права защищены
