3 дек. 2009 г., 18:18

Смисъл

526 0 2

СМИСЪЛ

 

Потъват пространствата,

чезнат годините,

в часовника цифри няма...

Съществува една дума в безкрая –

Мълчание.

 

Мъдростта е мълчание,

безкраят в сърцето е.

Само нозете стъпват по Твърд.

Защо ни е болка или признание,

щом няма смърт?

 

Животът е безкрайно движение

между светове.

Защо са ни къщи, коли…

 Извинения,

щом вечно пътници сме?

 

Защо тогаз се товарим

с имущества земни, с омраза

щом след живот ще ги изоставим?

 

По-добре да опазим

Любовта във сърцето си жива.

Тя е тази, единствена тази,

с която - и бедни да сме - сме щастливи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Албена Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря.
  • "Тя е тази, единствена тази,
    с която - и бедни да сме - сме щастливи"
    Това е истината, Албена!
    Много е хубав твоят стих!
    Поздравления!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...