3 dic 2009, 18:18

Смисъл

  Poesía
531 0 2

СМИСЪЛ

 

Потъват пространствата,

чезнат годините,

в часовника цифри няма...

Съществува една дума в безкрая –

Мълчание.

 

Мъдростта е мълчание,

безкраят в сърцето е.

Само нозете стъпват по Твърд.

Защо ни е болка или признание,

щом няма смърт?

 

Животът е безкрайно движение

между светове.

Защо са ни къщи, коли…

 Извинения,

щом вечно пътници сме?

 

Защо тогаз се товарим

с имущества земни, с омраза

щом след живот ще ги изоставим?

 

По-добре да опазим

Любовта във сърцето си жива.

Тя е тази, единствена тази,

с която - и бедни да сме - сме щастливи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Албена Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря.
  • "Тя е тази, единствена тази,
    с която - и бедни да сме - сме щастливи"
    Това е истината, Албена!
    Много е хубав твоят стих!
    Поздравления!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...