Смисъл

Dec 3, 2009, 6:18 PM

Poetry

397 0 2

СМИСЪЛ

Потъват пространствата,

чезнат годините,

в часовника цифри няма...

Съществува една дума в безкрая –

Мълчание.

Мъдростта е мълчание,

безкраят в сърцето е.

Само нозете стъпват по Твърд.

Защо ни е болка или признание,

щом няма смърт?

Животът е безкрайно движение

между светове.

Защо са ни къщи, коли…

Извинения,

щом вечно пътници сме?

Защо тогаз се товарим

с имущества земни, с омраза

щом след живот ще ги изоставим?

По-добре да опазим

Любовта във сърцето си жива.

Тя е тази, единствена тази,

с която - и бедни да сме - сме щастливи.

Please sign in with your account so you can comment and vote.