Ще ми простиш ли тая смугла вечер?!

Не съм я канила, но влезе с грохот.

Помислих, че и ти ще влезеш -

след нея - да ми искаш...  прошка.

Не се оглеждай, всичко е по старому.

Вратата оттогава просто зее.

И масата оставям неприбрана -

дано да се завърнеш. За вечеря?!

Не се събувай! После как ще хукнеш?!

Обувките отдавна ти убиват.

А аз ще поразчистя. Утре.

И ще запаля всички свещници.

Прости ми тая смугла, тъмнокоса вечер.

Не бях я мислила отдавна, но се сетих.

Дори не се отбивай - щом не искаш.

Ще ти увия хляба - в стари вестници.

И може би - не знам дали ще дойдеш.

Но след нея... Така е по-добре - 

да лягаш  гладен. А аз след туй,

след тебе ще разтребя?!

А тази вечер ще е тъмнокоса вещица,

която във съня ти ще се вмъкне.

Като змия по теб ще се увие,

и много бавно просто ще те... души.