Jan 29, 2013, 9:15 PM

Смугла

  Poetry » Other
1.8K 0 1

Ще ми простиш ли тая смугла вечер?!

Не съм я канила, но влезе с грохот.

Помислих, че и ти ще влезеш -

след нея - да ми искаш...  прошка.

 

Не се оглеждай, всичко е по старому.

Вратата оттогава просто зее.

И масата оставям неприбрана -

дано да се завърнеш. За вечеря?!

 

Не се събувай! После как ще хукнеш?!

Обувките отдавна ти убиват.

А аз ще поразчистя. Утре.

И ще запаля всички свещници.

 

Прости ми тая смугла, тъмнокоса вечер.

Не бях я мислила отдавна, но се сетих.

Дори не се отбивай - щом не искаш.

Ще ти увия хляба - в стари вестници.

 

И може би - не знам дали ще дойдеш.

Но след нея... Така е по-добре - 

да лягаш  гладен. А аз след туй,

след тебе ще разтребя?!

 

А тази вечер ще е тъмнокоса вещица,

която във съня ти ще се вмъкне.

Като змия по теб ще се увие,

и много бавно просто ще те... души.



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...