22 февр. 2008 г., 15:29

Смяна на спомени

1.2K 0 7
Сграда с прозорци
със замъглени стъкла,
сграда, пропита
от болка, тъга...
.
Чакаща някой с огромни машини
просто да мине... просто да мине...
.
Сграда, съхранила
във всяка частица
спомен от време прекрасно и ясно.
Сграда, оставила
във всяка прашинка
време чудесно, просто чудесно!
.
Руши се... а с нея рушат се мечтите,
със нея руши се привидно спокойствие,
спомени падат, падат стените й,
изчезва завинаги нещо със стойност.
.
Подминават я хора, тихо говорят.
Машините, знае се, утре са тук.
Вратите на сградата ще се затворят,
стените ще паднат със тътенов звук.
.
Ще бъдат погребани спомени стари,
готови ще сме за ново начало.
Но мисъл ужасна умът ще попари,
дорасли не сме за промяна изцяло.
.
Мъглата ще търсим,
погребвайки сигурност.
С лъжа ще сменим
старата искреност.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светозар Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Времето безмилостно руши всичко... сгради, хора, мечти...

  • О, колко познато...
  • Супер си ! Обичам стари сгради пропити със спомени и болкааааааааа
  • Много интересен стих,прекрасен!хареса ми!Поздрав!
  • Светозар, браво, друже!/ че се изясним дали мога така да се обръщам/ Отключваш и въображението ми.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...