Feb 22, 2008, 3:29 PM

Смяна на спомени

Poetry » Other

1.2K 0 7

Сграда с прозорци
със замъглени стъкла,
сграда, пропита
от болка, тъга...
.
Чакаща някой с огромни машини
просто да мине... просто да мине...
.
Сграда, съхранила
във всяка частица
спомен от време прекрасно и ясно.
Сграда, оставила
във всяка прашинка
време чудесно, просто чудесно!
.
Руши се... а с нея рушат се мечтите,
със нея руши се привидно спокойствие,
спомени падат, падат стените й,
изчезва завинаги нещо със стойност.
.
Подминават я хора, тихо говорят.
Машините, знае се, утре са тук.
Вратите на сградата ще се затворят,
стените ще паднат със тътенов звук.
.
Ще бъдат погребани спомени стари,
готови ще сме за ново начало.
Но мисъл ужасна умът ще попари,
дорасли не сме за промяна изцяло.
.
Мъглата ще търсим,
погребвайки сигурност.
С лъжа ще сменим
старата искреност.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Silence (Яна)

Времето безмилостно руши всичко... сгради, хора, мечти...

2008-04-17T20:49:48+03:00
Shax (Никифор Никифоров)

О, колко познато...

2008-03-02T23:59:04+02:00
daliqastro (Далия)

Супер си ! Обичам стари сгради пропити със спомени и болкааааааааа

2008-02-28T18:48:03+02:00
lips_of_angels (Ем)

Много интересен стих,прекрасен!хареса ми!Поздрав!

2008-02-23T07:45:34+02:00
konche (Криста)

Светозар, браво, друже!/ че се изясним дали мога така да се обръщам/ Отключваш и въображението ми.

2008-02-22T21:44:17+02:00